ИТА ВЕТ отговаря

Бяс - смъртоносен и за човека

Бесът е остра контагиозна болест, която засяга всички бозайници, включително човека и почти винаги завършва със смърт. Известни са две форми на заболяването, които се причиняват от два серотипа на вируса: ‘буен бяс’ – разпространяващ се чрез хищниците и ‘паралитичен бяс’ – разпространяващ се чрез кръвосмучещите прилепи. Вирусът на бесът е известен със своята невротропност – локализира се изключително в клетките на главният и гръбначният мозък, където образува характерните за него телца на Негри. Освен в нервните клетки вирусът се открива и в слюнчените жлези, в някои вътрешни органи и рядко в кръвта и млякото. Предавнето на болестта е изключително чрез хапане или директно замърсяване на рана със слюнка, поради което тя е разпространена основно сред хищниците, като болните животни отделят вируса чрез слюнката си още преди да са показали клиничните признаци. С най-висока чувствителност към заболяването се нареждат вълкът, лисицата, чакалът, невестулката и полската мишка. При представителите от сем. Котки е възможно предването на заболяването чрез одраскване. Тревопасните животни трудно предават заразата, тъй като за тях са неприсъщи хапането, олигавянето и драскането. Кръвосмучещите прилепи, разпространяващи паралитичният бяс в Южна Америка, излъчват вируса повече от 100 дни преди да са показали клиника. Вирусът на бесът не може да премине през здрава кожа, но може през здрава лигавица. Пероралното заразяване /чрез храната или млякото/, както и трансплацентарното са изключителна рядкост. В последните години зачестяват данните за аерогенно заразяване от разпрашени фекалии от прилепи. За по-лесното разпространение на болестта благоприятстват ухапванията в богато инервирани области/ около пръстите, главата, шията/. За предаването на вирусът има и определен сезонен характер, свързан с размножителната миграция на съответният вид хищник. Инкубационнията период е в зависимост от количеството’вкаран’ вирус, както и от близостта на раната до централната нервна система. В най-общите случаи той е между 2 седмици и 3 месеца. При животните бесът протича обикновено в две форми /буен и тих/ и много рядко трета атипична.

Буен бяс – характерни за него са три стадия: - начален - продължаващ 1-3 дни, животното е с променливо настроение, халюцинации, има силен сърбеж в мястотот на ухапване, силно слюнкоотделяне и промени в гласа, почти постоянна ерекция, извратен апетит ; - възбуден - продължаващ 3-4 дни, животното се стреми да тича и хапе безразборно, но не лае, невъзможност да преглъща храна, увисване на долната челюст и опашката; - паралитичен - продължаващ 1-3 дни, прогресираща парализа, засягаща всички мускулни групи, като последни са дихателните и животното умира от задушаване.

Тих бяс – при него липсва възбудният стадий. При човека заболяването протича за около 5 дни. Характерна клиника е оток и сърбеж около раната, емоционална нестабилност, страх от смъртта, дразнене от шум и др. Смъртта настъпва следствие парализа на дихателната мускулатура. При съмнение за бяс терапията трябва да започне незабавно с противобесни серуми или ваксини, както и мястото на ухапване да се остави свободно да изтича кръвта и след което да се дезинфекцира с йодна тинктура или калиев перманганат. За съжаление при животните диагнозата се поставя най-често пост мортем – патоанатомично, патохистологично. Запомнете трупове на съмнителни за бяс животни се транспортират към лабораториите добре опаковани! Лабораторната диагностика и тестовете у нас все още не са масово разпространени.

Каква е профилактиката срещу тази опасна, коварна зооноза? – първо това са задължителните ежегодни ваксинации срещу болестта на всички месоядни домашни животни! За съжаление преди години се смяташе, че това заболяване е ликвидирано у нашата страна, но предвид множащата се популация бездомни животни от 2008 година бяха доказани две огнища само около град София. Наличието също така и на трайни природни огнища също създават проблеми в борбата срещу заболяването – поради това са адължителни перорални ваксинации на дивите хищници. Съмнителните за бяс животни не се лекуват, а подлежат на евтаназия – това се отнася както за домашните любимци, така и за селскосопанските животни. Преди години много страни членки на Европейският съюз наложиха изисквания при транспорта на месоядни животни и едно от тях беше доказан висок титър на антитела в кръвта. При липса на такъв даденото животно нямаше право да премине през страната. Това все още важи за островните държави / Великобритания, Малта и др/

Начало|Услуги|Случаи|Отговори|За ИтаВет|Зоомагазин|Контакти

2008 © ИтаВет. Всички права запазени. Създаден от Aelita-design.com