ИТА ВЕТ отговаря

Нещо повече за тарантулите

Съществува огромно разнообразие от видове тарантули, подходящи за терариумно отглеждане. Всеки вид има своите предимства и недостатъци, затова трябва да си изберете най-подходящата за вас тарантула. За домашни любимци се отглеждат женските тарантули - те живеят десетки години, а мъжките след като станат полово зряли след последната смяна на кожата живеят само няколко месеца. За съжаление изборът в България е ограничен - има само няколко развъдени вида, но това в бъдеще ще се промени. Можете също да си купите внесена от чужбина тарантула. За начинаещи са подходящи кротки и непретенциозни тарантули (изключваме видовете от Африка и Азия - те са доста бързи и агресивни). Ако това ще е първата ви тарантула най-добре е да се спрете на паяк, който е евтин и кротък. Най-подходящи за това са Чилийската роза (Grammostola rosea)и Хондураската Къдравокосместа тарантула (Brachypelma albopilosa)- те отговарят на всички изброени условия, и са ефектни и едри. Освен това лесно се намират на нашия пазар. Чилийската роза (Grammostola rosea) се среща в пустинята Атакама в Чили и затова не е много претенциозна и се отглежда лесно. Тя расте по-бавно, но пък по-рядко изхвърля косъмчетата си и е много красива. Тялото й е светло сиво или оранжево-кафяво, покрито с дълги лилаво-розови косъмчета. Тези тарантули обикновено са много миролюбиви. За тях е характерно, че могат да престанат да се хранят с месеци, след което отново започват да ядат. Това поведение е нормално и няма нищо обезпокоително ако тарантулата откаже храна в продължение на няколко седмици. Заради бавния си метаболизъм Чилийската роза расте бавно, но за сметка на това живее много дълго. Хондураската Къдравокосместа тарантула (Brachypelma albopilosa) предпочита по-висока влажност и е значително по-активна. Някои екземпляри са нервни и често използват защитните си косъмчета, като изключително рядко се опитват да хапят. Тази тарантула има по-ускорен метаболизъм и расте по-бързо. Тя също е доста едра и атрактивна. Тялото й е от кафяво до черно, покрито с много дълги белезникави или розови косъмчета (от където идва и името й). Отглежда се много лесно и живее дълго. Мексиканската Червеноколенеста тарантула (Brachypelma smithi) - "Red knee" е също много подходяща за начинаещи. Тя както Чилийската роза е пустинен вид и се отглежда много лесно. Възрастните женски от този вид живеят около 20-25 години.(!) Окраската на тази тарантула е особено красива - черно тяло с тъмно оранжеви до червени колена. Женските достигат полова зрялост много бавно - за около 7 години, а мъжките за около 5. Сравнително едър вид - достига до около 18 см с разпънати крака. За съжаление този вид тарантула е търсена като домашен любимец по целият свят, което я прави скъпа. Освен това в родината си Червеноколенестата тарантула е застрашена от изчезване и търговията с този вид се регулира. Повечето индивиди са доста злояди и растат бавно, но затова пък живеят доста дълго. Мексиканската Огненокрака тарантула (Brachypelma boehmei) е една от най-красивите и атрактивно оцветени тарантули. При нея почти целите крака са ярко червени, коремчето е черно, а главогръда е бледо червен. Тази окраска се появява сравнително рано у младите паячета и става все по-ярка и контрастна с всяко следващо линеене. Тарантулите от този вид растат относително бързо - бебетата имат голям апетит и за 1 година тялото достига около 4 см, а окраската е като на възрастен екземпляр. Тази пустинна тарантула се отглежда лесно и живее дълго, но е малко по-нервна от останалите, и не обича да бъде държана в ръка. Не е агресивна, но при уплаха с готовност изстрелва дразнещите си косъмчета. Гигантска Белоколенеста тарантула (Acanthoscurria geniculata) - Тази огромна тарантула произхожда от джунглите на Бразилия. Повечето автори не я препоръчват за начинаещи поради "агресивния" й нрав, но тя по-скоро е нервна и страхлива, отколкото агресивна. Опитва се да хапе когато се чувства застрашена, едва след като атаката с дразнещи косъмчета не е дала резултат. Единствения й "недостатък" е, че не бива да се взема в ръка (по-скоро заради безопасността на самия паяк), но това не я прави по-малко търсена. Атрактивната окраска, съчетана с огромни размери (над 22 см с краката и 10 см тяло!) прави Гигантската Белоколенеста тарантула желан домашен любимец. Не изисква някакви особени грижи. Тези паяци са много лакоми и растат изключително бързо - женските достигат полова зрялост за малко повече от година. Малките паячета отрано придобиват характерното за вида оцветяване и се славят с невиждан апетит. Тринидадска дървесна тарантула (Psalmopeus cambridgei) - Този невероятно красив и интересен паяк е идеалната първа дървесна тарантула за всеки любител. Расте много бързо - за около година достига полова зрялост. Адски е лаком и активен. Както другите дървесни тарантули не е подходящ за взимане в ръка, но някои индивиди могат да бъдат "възпитани" да не се страхуват и да не проявяват агресия ако свикнат с това докато са още млади. Когато е изплашен, обаче, може да бяга много бързо, а в краен случай и да хапе. Окраската му е много интересна - основното маслено зелено при различна светлина е с различни нюанси, на последните два сегмента от краката има керемидено червени шарки, а коремчето му е нашарено с равномерни черни триъгълници. Тези тарантули си строят укрития от паяжина межу декорацията на терариума. На размер достигат до над 18 см с краката. Терариум Първия въпрос, който си задава всеки начинаещ притежател на тарантула: Къде мога да я гледам? Има определени изисквания, които трябва да се спазят при изработката или покупката на терариум. Първо той трябва да е достатъчно широк, да е вертикален за дървесните видове и хоризонтален за земните, освен това съответстващата жилищна повърхност (стените за дървесните видове и дъното за земните) трябва да е минимум два пъти пълния размах на тарантулата. От друга страна не е препоръчително да гледате тарантула в много голям терариум, тъй като се появяват допълнителни проблеми с поддържането на постоянна влага и температура, а паяка ще е затруднен с намирането на храната. Много важен момент, който трябва да се има впредвид при оборудването на терариум, е неговата безопастност, както за тарантулата, така и за притежателя й. Специално внимание трябва да се отдели за предотвратяване на евентуално бягство на вашия любимец или на храната му. Много важно е да запомните, че земните видове не трябва да бъдат гледани в много високи съдове, тъй като катерещата се по стените тарантула може да падне и да се нарани! Коремчето на тарантулите e изключително уязвимо и затова една от най-разпространените причини за смъртност е неговото спукване. Обратното обаче важи за дървесните видове (например Avicularia, Poecilotheria, Psalmopoeus и др.), тъй като при тях височината на терариума е определящия фактор за успешно отглеждане и размножаване. По сходни на гореспоменатите причини не е препоръчително да слагате големи камъни в терариум с дървесна тарантула, тъй като при скок тя може да се удари и това може да предизвиква разкъсване на тъканта й. За всички видове терариуми е необходимо да има добро проветрение. В терариум с дървесен вид е нужно да сложите вертикално на една от стените парче дървесна кора, която паяка ще използва, за да си направи убежище. Убежището за земните паяци трябва да се сложи директно на субстрата. Това може да бъде половинка от саксия с подходящ размер, парче дървена кора или всякакво друго прикритие от изкуствена материя. Като цяло не съществува специален тип терариуми за тарантули. Те могат да бъдат държани във всякакви кутии или стандартни стъклени или пластмасови кутии за влечуги, стига да отговарят на гореспоменатите изисквания. Новородените паяци могат да бъдат държани дори и във фото-касети, на които на капака или на някоя от стените са пробити няколко малки дупки. Нужно е да запомните, че не е желателно да оставяте терариума на пряка слънчева светлина и течения. Силния шум е добре да се избягва. Субстрат При установяване на условията за отглеждане на тарантула трябва да се вземе впредвид, че субстрата в терариума не служи само като „постелка”, а има и две жизнено важни функции – спомага за поддържане на постоянната влага и линеенето. В природата паякът се зарява надолу в почвата или излиза на повърхността, прави странични тунели или копае все по надълбоко, като по този начин регулира своята температура и влага. Когато изкуствено регулирате условията в терариума, тази роля на субстрата за възрастните тарантули се свежда до минимум, но за младите паяци е крайно необходима. При наличието на дебел пласт влажен субстрат не се забелязват проблеми при линеенето на малките паяци и също така липсва възможността от дехидратация. Има различни мнения относно това какви съставки могат да се използват за субстрат. Възможно е и вие сами да си формулирате сместа стига да отговаря на следните условия – хигроскопия(възможността да поема определено количество вода, което бавно да се изпарява после), неутралитет(неагресивност) и да е хигиенична. Хигиената на субстрата се изразява в това той да е стабилен и да устоява на гниене, гъбички, плесени и да потиска размножаването на червеи. На поставените по-горе изисквания безусловно отговаря вермикулит. Това е минерален субстрат, широко изплозван в хидропонните култури при интензивно израстване на селскостопански и декоративни растения. Вермикулитът е химически неутрален, прекрасно задържа влага и има отлични антибактериални свойства. Единственият негов недостатък е този , че той е съставен от малки частици, разсипва се и по тази причина не може да бъде използван за отглеждане на активно копаещи видове. За съжаление, все още няма широко разпространения в търговската мрежа. Другият субстрат, в който успешно се отглеждат паяци-птицеяди е торфа и неговите различни смеси, и най-практичната е смес с торфен мъх в различни пропорции. Този субстрат също притежава висока хидроскопичност, но по-често се поразява от гъбички и е биолигически активен, изисква значителна дебелина на засипване в терариума, което го прави значително практичен за копаещите видове . Помнете, че при най-малката поява на на гъбички субстрата трябва веднага да се смени, а терариума да се подложи на санитарна обработка! Трябва да обърнем внимание на на най-екзотичния за настоящия момент субстрат – кокосово влакно, широко използван от колекционерите в Европа. Той отговаря на всички предявени изисквания към субстрата, за отглеждане на паяци, но не е разпространен за широка продажба. В краен случай, може да се използва специална смеска за засаждане на растения, но в условия на повишена влажност изискваща се при отглеждането на всички тропически видове, е много голяма опасността от развитието на червейчета и гъбички. Не се препоръчва за използване в качеството на субстрат за птицеядите едрозърнест пясък, аквариумни покрития и изкуствени такива. Дебелината на слоя има голямо значение при отглеждане на активно копаещи видове (Hysterocrates spp., Haplopelma spp. и др). За други видове слоя трябва да е достатъчно дебел за поддържане на влажност, т.е. от порядъка на 3-7 см в зависимост от типа на субстрата (по-малко за вермикулита, повече за землените субстрати). Помнете: в никакъв случай не трябва да се допуска преувлажняване на субстрата – това може да доведе до гибел вашите любимци. Осветление Всички тарантули живеят в различни видове дупки и скривалища, усамотени и водят главно нощен живот , или в полумрак, показвайки активност основно през периода на намаляване на светлината. Така, че не е необходимо да оборудвате терариума на тарантулата с допълнително осветление. Ако решите да декорирате терариума с живи растения и обурудване за специално осветление, необходимо е за тази цел да използвате малки луминисцентни лампи, поставени под капака на терариума. При никакви узловия не използвайте обикновенни (балонни) крушки за тази цел, тъй като те изсушават въздуха в терариума, намаляват рязко влажността в него и също така могат да причинят изгаряне на вашата тарантула. Някои любители използват лампи с червена светлина което позволява да се наблюдава активния живот на паяците през нощта без да ги обезпокояват, тъй като се счита, че тарантулите не виждат червения спектър на свелината. Декорация декорирането на терариума е обосновано само в когато това се изисква като елемент на украса на интериора на дома или се изисква от дадения вид тарантула. Терариумите могат да бъдат декорирани с дървесна кора, растителни дънери, изкуствени растения, жив мъх и др. Всички декорации трябва да бъдат безопастно поставени в терариума и така поставени че да не могат да бъдат убежище за храната на тарантулата. Като за тяхното закрепване е необходимо да имате предвид, че е недопустимо използването на лепила съдържащи токсични вещества (може да се използва специално лепило или силикон за аквариуми). Следва да се каже за използването на живи растения в терариума. Както се знае, голямата част от растенията изискват ярко осветление което не е допустимо за повечето тарантули. Освен това като се има предвид активното копаене на повечето земни видове тарантули , поставянето на живи растения в терариума на тарантулата не е практично, така че те се използват при повечето дървесни видове, но като се вземат под внимание различните условия за растенията и тарантулите използването им пак не е препоръчително. По-добре е да използвате изкуствени растения вместо живи. Във всеки случай е недопустимо да използвате за декорация неще със остри ръбове, които могат да наранят тарантулата. Температура Телесната температура на паяците, скоростта на метаболизма и другите функции на тялото с в изцяло зависят от температурата на заобикалящата ги среда. Оптималната температура за отглеждането на тарантули варира между 24 и 26 градуса Целзий, като малки колебания нагоре или надолу не са фатални. В отделни случаи, примерно Grammostola Rosea, в състояние да понесе намаляване на температурата до 16 градуса Целзий, но за Megaphobema mesomelas, който е от планинските,тропически, дъждовни гори на Коста Рика температура от 23-24 градуса Целзий може да бъде фатална. Падането на температурите под 21 градуса Целзий за тарантулите които обитават ниските, тропически, дъждовни гори на Бразилия и тези от Африка е абсолюно нежелателно! Наблюденията в плен показват, че през летния сезон, когато околната температура рязко се покачва (над 30 градуса Целзий) много тарантули могат да бъдат забелязани да седят в купичката с вода. Така че, като избор на температура за отглеждане на тарантули е необходимо да се вземат под внимание изискванията на конкретния вид паяк. Като цяло повечето тарантулите не изискват допълнително отопление и за нормален живот и развитие напълно задоволителна е средната стайна температура. От друга страна възможността за изкуствено регулиране на температурата за отглеждане има своето предимств, тъй като позволява контрол на растежа на паяците, което може да е много важно във връзка с размножаването с ограничено количество екземпляри от даден вид. Влажност В природата организма на тарантулата е предпазен от смърт чрез екзоскелета и убежището или ако няма такова тя може да избере друго място, където да се скрие. При отглеждане на тарантула човек лишава паяка от тази възможност и затова е задължен изкуствено да осигури необходимото ниво на влага. Субстрата използван за терариума играе важна роля в поддържането на постоянна влага и дори на видовете, които изискват сухи условия, трябва да се поддържа лека влага. Паничката с вода за пиене е важен фактор за постоянната влага, поради изпарението на вода. Средната влага трябва да е между 50 и 80%. За представители на сухите африкански условия влагата може да падне под 40%, но видове като Theraphosa blondi и някои други изискват повишена влажност - 90%. За новородените и по-малките паяци е достатъчно само навлажняване на горния слой на субстрата, но за средно големите и възрастните е задължително да има паничка с вода. Нужно е да запомните, че повишената влага и лошата вентилация спомагат за застоялостта на въздуха и създават подходящите условия за развиването на различни видове гъбички и други паразитни организми в терариума! Хранене Както по рано споменахме всички тарантули са хищници и се хранят единствено с животинска храна. В природата тарантулите хващат единствено движеща се плячка, докато в плен е известно че може да се хранят с неподвижни обекти както и с части от тях, парченца месо или риба (това е индивидуално). Най-важният принцип при храненето на тарантули се състои във възможността по-разнообразна диета и повече хранителни обекти да не са опасни за здравето на тарантулите. Честотата на храненията и размера на храната зависи от възрастта и големината на тарантулата. За интензивен растеж на малките е препоръчителен метода на непрестанното хранене, т.е. след като единия обект е изяден се предлага следващия. Със подобна стратегия използвана заедно с непрекъснато отглеждане под леко завишена температура малките паяци растат бързо и определено увеличават размера си със всяко линеене. През първите 2-3 месеца периодите между две линеения са по-малко от месец. Във всеки случай е препоръчително да храните малките най-малко два пъти на седмица. Размерът на храната на младите паяци не трябва да надвишава рамера на коремчето им. От друга страна, интензивното хранене на възрастните паяци ускорява остаряването, така че се смята че оптималното хранене е 2-3 пъти на месец. Главното меню на тарантулите се състои от: различни видове щурци, хлебарки, брашнени червей, скакалци, жаби, малки гущери, новородени и малко по-големи мишки. Възможно е да храните тарантулите и с други безгръбначни и гръбначни животни от природата но има възможност за появяване на паразити или пестициди в терариума което от своя страна може да доведе до смърт на паяка. Използвайте тази възможност като последен изход като набавяте храна от места с възможно най-малка човешка дейност. Запомнете, че няма опастност за живота на паяците ако има неограничен достъп до вода и разпределяне на храна на седмици или на месеци при възрастните. За пример гигант като Theraphosa blondi може да бъде оставен без храна около 2-3 месеца преди и 1-2 месеца след линеенето, за диво хваната Grammostola rosea отказ от хранене за половин година и повече е физиологическа характерна черта (особенност). Превен е експеримент за това колко е времетраенето през което една тарантула може да не яде. Максималният посочен период е 2 години, 9 месеца и 19 дена (Baerg, «A Tarantula»). Като заместител на обикновенната храна на тарантулата може да се използват парченца от различни видове месо или риба. Приемането на подобен заместител зависи изцяло от конкретния паяк, тъй като някои паяци никога не приемат такъв заместител, пък други ги хапват с охота. Не хранете тарантулата скоро преди и след линеенето! В този случай активни насекоми (например щурци) няма да бъдат изядени и още повече, могат да наранят обвивката на паяка ви с челюстите си и да причинят непредвидени последствия или дори смърт. Опитвайте да смущавате тарантулата си колкото се може по-малко през това време и в никакъв случай не я взимайте в ръце. Разумно е да предложите храна на тарантулата няколко дена след линеенето, когато нейният екзоскелет (хитиновата обвивка) се втвърди. Този период при напълно възрастна тарантула може да трае повече от месец. Както споменахме по-рано познатия ни факт за отказ на храна е поставен от тарантулата Grammostola rosea, която живее в места с неопределен студен период. Очевидно, такова поведение е възможно и за някои други видове тарантули. При всички случай изваждайте храната ако тя не бъде изядена в рамките на деня. Следващото предлагане на храна може да бъде през един ден. Както отново бе споменано по-рано водата е жизнено необходима за тарантулите. При отглеждането на тарантули със среден размер е препоръчително да има купичка с вода в терариума. Сменяте водата средно един път седмично с прясна, тъй като много земни паяци хвърлят остатъците от храната си и изпражненията направо във водата. Новоизлюпените паячета и младите такива могат да се отглеждат и баз купичка за вода ако има дебел пласт с влажен субстрат. Има нещо мистериозно в тарантулите. Те стряскат хората. Създания на нощта, появяват се, като че ли с магия и изчезват обратно в мрака. Имат дълги космати крака и изглеждат огромни и отвратителни. Но преди всичко – те са паяци. Поради това е естествено суеверните хора да им приписват какви ли не злокобни качества. А където отсъстват факти – митовете избуяват. В този смисъл полето на познанието за тарантулите e много плодотворно тук в България – не много хора са познали очарованието на тарантулите. Може би това е така, понеже типичния българин, виждайки голяма, космата, осмокрака гадина, би реагирал най – вероятно по следния начин: „О гадост, отвратително е!”. Но ако се оставите на любопитството да ви надвие, погледнете на тарантулата от друг ъгъл и се научите да ги цените, бихте открили, че те всъщност са изключително невероятни – цикълът им на живот, начинът им на живот, характеристиките им и всичко друго. Да вземем на пример процеса наречен линеене, когато тарантулите са най – уязвими, поради простата причина, че те сменят цялата си кожа (екзоскелет), за да могат да пораснат, да регенерират загубени крайници. Защо казваме, че е най-уязвима тогава? Ами представете си се, сменяйки цялата си кожа, плюс тази на устните си, клепачите, дори на репродуктивните органи. Това е само един от интересните неща свързани с тарантулите. Разбира се неможе да сравнявате тарантулата с кучетата и да очаквате да играят с вас на площадката, но е изключително интересно и образователно, ако имате търпението да се грижите за тях и да ги наблюдавате. Тарантулите са паяци принадлежащи семейство Theraphosidae (от гръцкото thera (диво животно, звяр) и phos (светлина)). Някои членове на семейството са познати още като птичи паяци, маймунски паяци, бабун паяци или дъждовни паяци. Характерно за тях е наличието на tarsi (крак) с два нокътя (по скоро кукички) и claw tufts, наречени scopulae. Семейство Theraphosidae включва над 800 вида тарантули, разделени в 12 под семейства (формално 13) и 113 рода. Основни характеристики Тарантулите са дългокраки, дълголетни паяци. Цялото им тяло е покрито с къси блестящи косъмчета наречени setae. Тарантулите обитават тропичните до умерените райони в Южна и Централна Америка, Мексико, югозападните Американски Щати, Азия, Южна Европа, Африка и Австралия. В Южна Африка понякога са познати като бабун паяци. Въпреки техния често плашещ външен вид и репутация, нито една от истинските тарантули не е включена в списъка на смъртоносните паяци (паяци имащи силна отрова, опасна за хората). Някои хора твърдят, че съществуват смъртоносни видове тарантули някъде из Южна Америка. Подобни твърдения често са правени без да бъде посочен определен паяк, най-често се приписват на „банановата тарантула”. Най-вероятно става дума за Phoneutria nigriventer, който понякога се крие в чепките банани и е един от няколкото паяци наричани „бананови паяци”. Този паяк не е тарантула. Но е относително голям (около 2,5 см), донякъде космат, и е считан за агресивен. Както и да е, Сиднейския тунело-паяжен паяк (Atrax robustus ) е вероятно най – агресивния, силно отровен, обичащ да хапе многократно и ентусиазирано да трови. Той е вид от отровните тунело-паяжни тарантули, член на същия под разред като истинските тарантули но не и на семейство Theraphosidae. Размер, цвят и вид Не всички тарантули са големи. В зависимост от вида, размера на тялото им може да варира от 2,5 до 10 см, а с размера на краката – 8-30 см. Големината се мери от върха на задния крак, до върна на предния крак от същата страна. Най – големите екземпляри тарантули могат да тежат над 90 грама. Theraphosa blondi ,произлизаща от Венецуела и Бразилия, е считан за най – големия вид, обаче някой развъдчици и хобисти не мислят така. Theraphosa apophysis е описана 187 години след Theraphosa blond, ето защо тя не е толкова добре позната. Размерът с краката и достига 33см според някой източници. Най - общо казано мъжките паяци от повечето видове са по – стройни и с по- дълги крака отколкото женските екземпляри. Мнозинството тарантули са кафяви или черни, обаче някои видове имат по – разширени цветови шаблони, варирайки от кобалтово синьо (кобалтово синята тарантула, Haplopelma lividum), черно с бели ленти (Eupalaestrus campestratus, Acanthoscurria geniculata) до металикаво сини крака с оранжев абдомен (Chromatopelma cyaneopubescens). Природните им хабитати включват саваните, пасищата като пампасите, дъждовните гори, пустините, шубраците, планините и сенчестите гори. Главно тарантулите се делят основно на земни и дървесни видове. Много видове тарантули имат ясно изразен полов диморфизъм. Мъжките обикновено са по - малки (особено абдомена) и могат да бъдат доста цветни. Например Pamphobeteus antinous, при който женската е тъмно кафява, а мъжките са блестящо пурпурни. Също така мъжките екземпляри имат по - кратък живот, поради което повечето тарантули гледани като домашни любимци са женски. Косъмчетата Освен косъмчетата покриващи тялото, някои тарантули имат плътно покритие от дразнещи косъмчета ( около 10 000 на квадратен милиметър ), наречени уртикарни косъмчета, които понякога използват за защита против враговете си. Този вид косъмчета присъстват само при някои видове от Новия Свят принадлежащи към под семействата Ischnocolinae, Aviculariinae, Grammostolinae и Theraphosinae и липсват при видовете от Стария Свят. Тези косъмчета са бодливи, и са с цел да дразнят, но не съдържат отрова. Някои видове могат да „изритват” тези косъмчета във въздуха по посока на мишената.. Тарантулите използват тези косъмчета и по друго предназначение – маркират териториите си с тях, паяжините или гнездата си. Към хищниците и други врагове косъмчетата могат да бъдат от просто предупреждение до смъртоносно оръжие. При хората предизвикват възпаление на очите, носа, кожата и най- опасното – дробовете и въздушните пътища , ако бъдат вдишани. Симптомите са различни за различни видове, хора, от изгарящ сърбеж до съвсем лек обрив. Което е ставало причина някой хора да се отказват от тарантулите си заради алергични реакции, причинени от тези косъмчета. Хабитати и поведение Тарантулите са нощни хищници, убиващи жертвите си, като инжектират отрова в тях през зъбите си. Гладната тарантула обикновено чака в засада, частично скрита на входа на скривалището си, преминаващата жертва. Тарантулата притежава чувствително косъмчета които и позволяват да засече големината и разположението на потенциалните си жертви по вибрациите предизвикани от движението им. Някои видове използват копринена нишка за да засекат движението ( когато жертвата премине през нея ). Както много други паяци, тарантулата не вижда много повече от просто светлина, мрак, движение, и използва чувството си за допир, за да възприема околния свят. Дори така, те са всичко друго, но не и немарливи и неточни, когато става дума да хванат жертвата си. Най-общо казано тарантулите избират жертвите си въз основа на това доколко опасна би могла да бъде тя, потенциалния и размер и т.н. Понякога тарантулите успяват да хванат малки птици, бозайници като мишки например, дори и малки рибки, но обичайната им диета се състои от насекоми като щурци, за земните видове, и пеперудки за дървесните. Укрития Тарантулите живеят в най – разнообразни укрития. Заравящите се тарантули живеят в бърлоги под земята. Тези бърлоги са изкопани от самия паяк или са изоставени бърлоги от гризачи или други малки животни, а често си намират и естествени пукнатини. Някои тарантули правят домовете си под парчета скала, дърво или под паднала от дърветата кора, докато други правят своите домове от паяжина по дърветата, скали, стени на сгради или по растения като банан и ананаса. Тарантулите са добре екипирани катерачи. Дори тежки земни тарантули като Grammostola rosea могат да се покатерят по вертикално стъкло, но катеренето прекалено нависоко е сериозна опасност за тях, причината, за което е, че при евентуално падане могат да наранят абдомена си (буквално да се спука). Дървесните видове имат по леки тела и са способни да се справят с едно евентуално падане. Растеж, живот и размножаване Също като другите паяци и тарантулите трябва периодично да сменят екзоскелета, за да растат. Процес, който се нарича линеене. Младите тарантули могат да линеят няколко пъти в годината, докато екземпляри достигнали максималния си размер ще сменят кожа веднъж на една или няколко години или по-скоро, ако трябва да регенерират загубен крак или уртикарни косъмчета. Тарантулите могат да живеят дълги години – на повечето видове им трябват между 2 и 5 години само за да съзреят полово, а на някой може да им отнеме и 10 години. След достигане на полова зрялост на мъжките им остават не повече от 1-1,5 години живот и те незабавно тръгват на походи за да намерят женска, с която да се чифтосат. Изключително рядко е мъжка тарантула достигнала полова зрялост да се опита да линее отново. Навиците на скитници на мъжките паяци, търсещи женски за чифтосване, ги правят лесни за откриване. Късно през лятото и рано през пролетта (Септември и Октомври в северното полукълбо) мъжките напускат скривалищата си и се скитат с надежда да открият скривалище на женска, с която да се чифтосат. Те биха пресичали пътищата и пътеките по време на тези странствания и точно тогава могат да бъдат наблюдавани. Когато полово зрял мъжки открие бърлога на женска той ще я примами навънка сигнализирайки намеренията си за чифтосване, вибрирайки с тялото си и тропайки с педипалпите си, ако женската е склонна за чифтосване ще му отвърне по същия начин. След чифтосване мъжкият трябва да се отдалечи бързо иначе има възможност да бъде изяден. Женска тарантула , която не е готова за чифтосване също може да атакува и изяде мъжки който настоятелно се опитва да се чифтоса с нея. Тази реакция е по - малко обичайна за тарантулите отколкото при другите паяци. За някои видове тарантули се знае, че се чифтосват няколко пъти за период от няколко седмици. Тъй като женските продължават да линеят дори след като достигнат полова зрялост те са способни да регенерират загубени крайници и така удължават живота си. За женски екземпляри е известно че са достигали до 30 годишна възраст, дори до 40 и че могат да оцелеят само с вода до две години и половина. Ако са били добре гледани женските нормално биха живели до 20-30 години, докато мъжките до 10-12 години, в зависимост от видовете разбира се. Възпроизвеждане Както и за другите паяци, начините за сближаване са доста по-различни от тези при бозайниците. Веднъж щом мъжкия паяк достигне полова зрялост той ще изплете паяжина върху някоя гладка повърхност и ще започне да търка абдомена си върху нея, освобождавайки семенна течност. След което ще вкара педипалпите си в семенната течност. Педипалпите „попиват” семенната течност и я поддържат жизнена докато си намери партньорка. Когато мъжки паяк засече присъствието на женска , двамата обменят сигнали за да определят дали и двамата са от един и същ вид. Тези сигнали могат също така да направят женската по податлива и готова за чифтосване, след което мъжкия приближава женската и вкарва педипалпите си в отвор в долната част на абдомена на женската. След този акт мъжкия се стреми по най-бързия начин да се отдалечи, преди женската да е възвърнала апетита си. Женските са в състояние да снесат от 50 до 2000 яйца, в зависимост от вида, в копринен пашкул, след което го пазят около 6-7 седмици. Малките паячета остават в гнездото за известно време след излюпването си след което се разпръскват. Тарантулите обичайно живеят в самота и са канибали, биха атакували и изяли други от техния вид. Съществуват обаче и изключения като Avicularia avicularia, която може да бъде гледана в комунален терариум, понеже членовете на този вид са по – толерантни един към друг. Ако терариумът е достатъчно голям, с оптимален на брой укрития, екземплярите са на горе долу един размер и винаги са добре нахранени канибализма може да бъде сведен почти до 0. Гледането на тарантулите в комунални терариуми не се препоръчва и може да се прилага само от опитни гледачи. Материалите по статията са взети от: www.spiderlog.info, за което благодарим

Начало|Услуги|Случаи|Отговори|За ИтаВет|Зоомагазин|Контакти

2008 © ИтаВет. Всички права запазени. Създаден от Aelita-design.com