ИТА ВЕТ отговаря

За все по-често наблюдаваният ''страх от силен шум'' при кучетата

Обикновено кучетата започват да се приучват към шум от фойеверки, автомобили, или гръмотевици в най-ранна възраст и по времена периода отбелязван като юношество. Ако този момент на приучване към силните шумове се пропусне, кучетата могат винаги в подобни ситуации да изпадат в тежки емоционални състояния. Много често стопаните засилват тези състояния кота отдават прекалено голямо внимание на кучето в стремежа си да го утешат. Вместо това в такъв момент е необходимо да покажете”безразличие” към изплашеното животно. Не бива да се примирявате с този страх на кучето към силни шумове, защото това може да доведе и до сериозни здравословни нарушения, особено при кучето в по-напреднала възраст. Необходимо е да започнете тренировки, които да елиминират този проблем. Отварям една марка скоба – това е основен принцип при обучението на животните: по време на заниманията кучето трябва да е гладно, за да може наградата(храна), която давате(задължително е ), наистина да е поощрение за него. Можете да започнете с предизвикване на шум от пиратки. Първоначално е необходимо те да бъдат гръмвани по-далеч от кучето и по възможност в кутия или под някакво покривало. Така звукът ще се притъпи(заглуши) и ще е по-слабо стресиращ. Правете това 1-2 пъти на ден през 2-3 дни.след всеки гръм поощрявайте кучето с малко апетитна храна и окуражавайте с думи. Постепенно ще трябва да намалявате приглушеността на гърма и разстоянието между кучето и мястото на взрива. Лекуването на фобията от гръмотевици се провежда като се използват същите прийоми на постепенно засилващите се звукови стимули. Практически това може да се изпълни, като се сдобиете със запис на гръмотевица на касета или CD. Поставете кучето в затъмнена стая, в която сте и вие и пуснете записа, кота в продължение на няколко дни при всяка тренировка все повече усилвате звука. Не забравяйте да поощрявате. Тези тренировки не бива да са с продължителност по-малка от 2 седмици. Това е период, в който кучето е в състояние да привикне към тези дразнители провокиращи страх в него. Истерични състояния при кучета възникват в отговор на въздействия, предизвикващи у животните силна уплаха. Към тези въздействия се отнасят неочаквани гръмки звуци, изстрели, гръм от пратки и други пиротехнически средства. Преживян от животните стрес от подобно естество, води до промени в тяхното поведение, двигателни нарушения, вегетативни разстройства. В последните години в големите градски ветеринарни клиники се отбелязва забележимо увеличение в честотата на заболявания от подобен род при кучета, което е отчетливо свързано с големите новогодишни празници. Общото в тези случаи се явява остро начало на заболяване при страх, свързан с внезапни изстрели, гърмежи на пиратки и пиротехнически средства в непосредствена близост до кучето. В периода от 25 декември до 25 януари се увеличава броят на кучетата с нарушения в поведението и вегетативни разстройства, развиващи се в резултат на стресови ситуации. Това са най-често кучета в средна и по-напреднала възраст, като по-често боледуват женските, но не се забелязва преобладаване на определени породи. Случаите биха могли да бъдат систематизирани най-общо в три групи: • неадекватно поведение на животното; • нарушения на двигателните функции; • нарушения на чувствителността. Изброените изменения, по правило, се наблюдават в различни съчетания. Оплакванията на собствениците се свеждат най-често до обяснението с фразата, че кучето си е "изгубило ума". В почти всички случаи психотравмиращата ситуация възниква извън дома ви. Във връзка с това най-често животните панически се боят да излязат на улицата, скриват се под мебелите, треперят, скимтят и категорично отказват разходка. Друга аномалия в поведението се явява отказът на кучето от тоалет на улицата, по време на разходката и "благополучно" решаване на проблема непосредствено след прибиране у дома. Характерен за тази патология се явява, повече или по-малко, продължителният отказ от храна, а в някои случаи и наличието на халюцинации. За тях свидетелства несвързаният с реални събития страх, разширението на зениците, следенето с поглед на нещо несъществуващо, настръхването на козината на гривата, агресивното ръмжене или жално скимтене. Немотивираната агресия може да се прояви с това, че кучето започва внезапно да хапе, без да слуша командите на стопанина си, както и да нападне самия него. Намиращи се в състояние на афект животни често избягват в неизвестна посока и не могат в последствие сами да намерят обратния път. Двигателните нарушения, ако възникнат въобще, се проявяват под формата на парези на задните крайници, изменение на походката, нарушение на координацията на движение. Сензорните нарушения могат да се проявят с временна слепота, при което кучето трудно се ориентира в дома, като се блъска в мебелите, стените и др. В редки случаи се наблюдава загуба на болевата чувствителност на лапите. Описаният комплекс от изменения възниква не само след взрив от петарди (пиратки), но и в резулатат от други въздействия, предизвикващи силна уплаха у кучето. Трябва да се отбележи, че такива неадекватни реакции на дразнители не са приоритет само на кучетата, а се наблюдават и при другите бозайници, между които и човека. Подобни реакции на внезапни дразнители и известия, съпроводени от силно вълнение, са намерили отражение и в нашата ежедневна реч, в която изплашения човек казва: "Изгубих ума и дума", "Онемях от ужас", "Стоя и не мога да помръдна от мястото си - краката не ме слушат", "Вкамених се от страх" и др. Известно е, че силната уплаха или силното вълнение могат да бъдат съпроводени не само от нарушение на поведението, но и неврологични разстройства под формата на нервни тикове, хълцане, парестезия, а също така и вегетативни реакции, в това число незадържане на урината. В случаите, когато при човека подобно състояние продължи дълго време, се говори за истерична невроза. Разбира се, при "синдрома на новогодишните петарди" при кучето, не може да се говори за някакво приспособително значение и още повече за ролята на самовнушението, макар предшестващото възпитание при кучетата, както и при хората, може значително да повлияе на склонността на животното към подобни реакции. Такива реакции при кучето могат да се разглеждат като отсъствие при него на естествен отбор, при който "нервните" индивиди биха загинали ( например при вълка, около който често гърмят изстрели и свистят куршуми, не се наблюдава парализа на задните крайници). Съществуването на конституционални и фенотипни предразположения към невротични реакции се потвърждава от по-честата поява на подобни състояния при кучките, отколкото при мъжкарите (в съотношение 2:1), а също така и при домашните животни, в сравнение с дивите или уличните. Лечението на подобни неврози при животните се състои, преди всичко, в създаване у кучето на чувство за безопасност. За целта стопанинът е длъжен по-често да гали животното, да му говори ласкаво. Доколкото в дадения случай у животното се формира патологичен условен рефлекс, то се препоръчва подтискането му чрез използване на невролептици: в острия стадий под формата на инжекции, а в последствие - във вид на таблетки. За подобряване дейността на нервната система в определени случаи е целесъобразно използване на витамини от група В, топли душове. Доколкото "синдромът на новогодишните петарди" се развива при възрастни кучета, е безсмислено да се правят отчаяни опити да се възпитават така, че да понасят по-леко стреса. На животните, които са преживявали по-рано подобни невротични състояния, би трябвало да се осигурява щадящ в емоционално състояние режим на живот. Друга реакция при четириногите любимци е близането. Причините за близането при кучетата са много. Близането е социален сигнал на покорство, позволяващ кучетата да покажат покорство към по-високо стоящите в йерархията членове на глутницата. Малките чрез близане просят храна от майката, така че след отбиването те могат да правят това молещи за храна. Близането може да е признак на привързаност, това е начин кучето да изрази радостта от прекарваното време с Вас или това е просто средство за предизвикване на Вашето внимание и милувки. Макар, че близането е безобидно, то може да създаде проблеми, ако е прекомерно. Понякога кучетата могат да ближат настойчиво в резултат на стрес или скука. Натрапчиви кучета, които ближат сами себе си упорито, могат да причинят възпаление на кожата в мястото на усилено близане. Това е поведение, което се нуждае от ветеринарна интервенция. Ако се притеснявате, че близането при вашето куче не е нормално, обърнете се към ветеринарен лекар.

Начало|Услуги|Случаи|Отговори|За ИтаВет|Зоомагазин|Контакти

2008 © ИтаВет. Всички права запазени. Създаден от Aelita-design.com